2.06.2011 г., 14:13

Уморени и тъжни

966 0 3

УМОРЕНИ И ТЪЖНИ

Уморени и тъжни

            вървят мойте братя

по тази прекрасна

                        свята земя.

Огъва се, стене
            под техните стъпки
                                   земята,
под уморените
            техни крака...

 

Защо сте тъй тъжни,
            вий, бедните рожби
на тази безсмъртна
            и светла земя?

Болка и скръб
            нима само носят
добрите ваши сърца?

 

Предаде ли някой

                        мечтите?

Кой скърши

            вашите волни крила?

Кой кара ви днес

            да пълзите?

Нали уж добихте

                        желаната вий свобода?

 

Тревожно и щедро
            продължава

                                   над  мойта страна

умореното слънце

                                   да свети
и да жали за тази земя,

родила толкоз

                        предатели

и толкова много

                                   поети.

2юни2010г.
12 часа – сирените!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Пенков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...