Уморено човечество
Уморено от думи, човечеството спи под огромните
изковани от шипове остри, бодливи лъжи
и сънува онази любов, цял живот неизбродната,
без която светът е пустиня и всичко тежи.
Уморено от мислите чужди, екран, шумотевица,
се препъва безсилно по равния, скучен асфалт
и не чува, не вижда, че не е мъдростта отживелица,
и не помни, че дядо му просто, но с дух е живял.
Как да вярва, къде да потърси онази жадувана
чиста капка планинска роса и минута покой,
щом от всички страни му крещят, че без много умуване,
а с богатството единствено може да бъде герой!?
И превзето от битка за жалко и дребно битуване,
няма спомен за песен и смях, за ефир, върхове...
Само дребно еснафското, сигурно днес съществуване
е и смисъл, и цел, оправдала милион грехове.
Накъде ли върви, ще постигне ли щастие някога,
ще намери ли своя единствен спасителен бряг?
Ще открие ли в себе си сили за пътя, обратния,
в който никой за никого не е безмилостен враг!?
Може би, някой ден ще си спомни - родено е в утрото,
озарило света за добро, за сърдечни ръце
и узряло за вечност, ще приеме с усмивка минутите,
изравнили по стойност в очите му свят и сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
