Уморено човечество
Уморено от думи, човечеството спи под огромните
изковани от шипове остри, бодливи лъжи
и сънува онази любов, цял живот неизбродната,
без която светът е пустиня и всичко тежи.
Уморено от мислите чужди, екран, шумотевица,
се препъва безсилно по равния, скучен асфалт
и не чува, не вижда, че не е мъдростта отживелица,
и не помни, че дядо му просто, но с дух е живял.
Как да вярва, къде да потърси онази жадувана
чиста капка планинска роса и минута покой,
щом от всички страни му крещят, че без много умуване,
а с богатството единствено може да бъде герой!?
И превзето от битка за жалко и дребно битуване,
няма спомен за песен и смях, за ефир, върхове...
Само дребно еснафското, сигурно днес съществуване
е и смисъл, и цел, оправдала милион грехове.
Накъде ли върви, ще постигне ли щастие някога,
ще намери ли своя единствен спасителен бряг?
Ще открие ли в себе си сили за пътя, обратния,
в който никой за никого не е безмилостен враг!?
Може би, някой ден ще си спомни - родено е в утрото,
озарило света за добро, за сърдечни ръце
и узряло за вечност, ще приеме с усмивка минутите,
изравнили по стойност в очите му свят и сърце.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много смисъл, мъдрост и истини ни представяш, Вики. Харесва ми, браво!
-
Хубави въпроси, поздравявам те за оптимистичния финал!
-
Вики, ако трябва да бъда честен не вярвам, че ще узрее за вечност.
-
Възхитих ти се! За кой ли път, Вики! Истините в това стихотворение тежат като воденични камъни, които са способни да ни запратят на дъното на надеждата. Но и на мен, все пак, ми се иска да вярвам, че ще намерим сили да се оттласнем от това безнадеждно и смърдящо безпосочно дъно и ще докажем, че сме открили "в себе си сили за пътя, обратния"! Поздравявам те, мило момиче! Честит празник!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
