Уморих ли се силна да бъда,
страхът да възпирам в мен
и в бермерни пътеки да тъна,
поела в светлият ден...
Уморих ли се обич да търся
в света от любов сътворен
и с устни присвити да тръпна,
когато я няма край мен...
Уморих ли се
далеч от поквара да бягам
и все да се лутам сама,
наужким да имам другари,
за правда света да зова...
Уморих ли се
със себе си понякога да бъда зла
и своя бяг умишлено да спирам
и в търсене на залез от тъга,
да чувствам бавно как умирам...
© Мария Пелагиева Всички права запазени