19.09.2008 г., 17:24

Уморих се...

791 0 4

 Уморих се...

 

Уморих се вече да обичам

мълчешком и тайно, да се крия

и на теб мечтите си да вричам,

всеки ден сълзите си да трия.

 

Уморих се скришом да те гледам,

да те сънувам сутрин и да зная,

че ти обичаш нея... и да страдам,

защото винаги такъв е краят.

 

Уморих се от света да бягам

и надеждите лъжливи да събирам,

но ето, че към тях ръка протягам,

макар че търсейки те, аз умирам...

 2004 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...