Уморих се ...
Уморих се,
от приличие и безразличие,
от надменност без покритие,
от лицемерие и двуличие,
от омраза и безпаричие,
от неискреност и лъжи,
от приятели неверни,
и недоволни съседи!
Да,
уморих се!
Да се усмихвам от възпитание,
да обичам до отчаяние,
да бъда добра с неприятеля,
да бъда човечна,
да подлагам и другата буза,
понякога просто ей така -
за равновесие,
следвайки божий съвет,
и да, така съм научена!
Да,
уморих се!
Да гледам животът как си отива,
да чакам на последната спирка - трамвая,
или влакът - на крайната гара,
само, защото съм идеалистка,
откровена, добра, моралистка!
И да, уморих се,
но няма да ме промените,
и ще бъда оптимистка,
напук на всяка песимистка,
понякога леко психична,
често нетактична и дори цинична,
но усмихната и доволна,
влюбена, загубена,
до болка първична,
емоционално странна и
много различна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Радина Всички права запазени
