Умълчана от очакване
Умълчах се напоследък – за какво ли?
Защо ли са ми нужни тези думи,
щом мога само с поглед да говоря...
И зная, че я има помежду ни!
* * *
И луната се изтече от очакване...
Превива се - извита като сърп!
Да бъда с нея тази нощ покани ме
и влюбени да гледаме света.
От люлката ù виждам по-добре -
стопяват се далечни разстояния,
и пътят разделил ни не е път,
а само начин да е силна любовта ни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени
