Умълчах се напоследък – за какво ли?
Защо ли са ми нужни тези думи,
щом мога само с поглед да говоря...
И зная, че я има помежду ни!
* * *
И луната се изтече от очакване...
Превива се - извита като сърп!
Да бъда с нея тази нощ покани ме
и влюбени да гледаме света.
От люлката ù виждам по-добре -
стопяват се далечни разстояния,
и пътят разделил ни не е път,
а само начин да е силна любовта ни!
© Неделина Кабаиванова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
