2.08.2020 г., 19:56

Una Bella

1.4K 1 1

Знам, поезия не искаш!
Не искаш празни редове...
Но как да кажа, че те искам,
за безкрайни часове?

 

Липсваш ми, това е всичко!
Липсва ми усмивката, косата...
Липсваш ми, дори да си на близко,
липсва ми и чакането пред вратата.

 

Липсва ми смехът ти и очите!
Кожата ти, мирисът, гласът...
Липсва ми, да мога да те гледам,
липсва ми, да те погаля с пръст.

 

Обичам всяка твоя дума!
Обичам да говорим с часове!
Но има  нещо, което съм спестявал...
Две думи... Обичам те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Мариана!
    Поезията, винаги въздейства по различен начин...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...