Aug 2, 2020, 7:56 PM

Una Bella

Poetry » Love

1.4K 1 1

Знам, поезия не искаш!
Не искаш празни редове...
Но как да кажа, че те искам,
за безкрайни часове?

Липсваш ми, това е всичко!
Липсва ми усмивката, косата...
Липсваш ми, дори да си на близко,
липсва ми и чакането пред вратата.

Липсва ми смехът ти и очите!
Кожата ти, мирисът, гласът...
Липсва ми, да мога да те гледам,
липсва ми, да те погаля с пръст.

Обичам всяка твоя дума!
Обичам да говорим с часове!
Но има нещо, което съм спестявал...
Две думи... Обичам те!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

iwanov91 (Иван Иванов)

Благодаря ти, Мариана!
Поезията, винаги въздейства по различен начин...

2020-08-06T07:34:15+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0