Знам, поезия не искаш!
Не искаш празни редове...
Но как да кажа, че те искам,
за безкрайни часове?

Липсваш ми, това е всичко!
Липсва ми усмивката, косата...
Липсваш ми, дори да си на близко,
липсва ми и чакането пред вратата.

Липсва ми смехът ти и очите!
Кожата ти, мирисът, гласът...
Липсва ми, да мога да те гледам,
липсва ми, да те погаля с пръст.

Обичам всяка твоя дума!
Обичам да говорим с часове!
Но има  нещо, което съм спестявал...
Две думи... Обичам те!