Унес
826
0
0
В прегръдката на нощта
оставям се,
пред нейното блаженство
предавам се
и някак си харесва ми
все така да съм.
Не искам да се събуждам,
не искам утро да настъпва
и светлина да пронизва очите ми,
защото тя ще ме отдели от теб.
Искам само да спя,
само тогава съм с теб.
И само с теб.
Все по-трудно ми е,
но си спомням
топлите ти ръце,
устните ти,
очите ти.
И само тогава те докосвам.
И само тогава съм в прегръдките ти.
Не искам да се събуждам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стела Раденкова Всички права запазени
