Уплъквателну
чи била съм ирутичка...
И къквоту дъ им сторъ -
виждъ съ пурнуграфичну.
Но и яз дъ съ уплачъ -
сал` с идин съм във лиглоту...
Не чи многу-многу рачъ,
просту... нямъ мъжуви в силоту.
Ужким многу мъ зъглеждът,
уж нишани се ми давът,
пупуглеждът из пуд вежди,
ма и другити задяват...
Имъ някакви иргени -
пу нущите съ спутайвът,
ма упасни съ зъ мени -
нещу многу мъ умайват.
Бързу им съ съглъсявъм -
дъ ни съ ръзкъндърдисът,
ма ги многу умурявъм,
койту земъ - съ чалдисва.
ДокЪт` уплъх съ съвземът,
земът, чи и те избягът...
Их, чи мъка ми й гулемъ,
и сърцету `се мъ стягъ...
Тъкму веки пристръших съ,
Хухавеля да пристанъ,
той па нещу зъчудИ съ...
никуй вечи ни устана...
Иширет на `сички дадъх -
нищу никуй ни пудйемъ...
йех... къде й таз нъсладъ
де сърцету ми обземъ?
То и кметя нъ приглеждъ,
нъли й мъж и гащи връзва,
чат-пат строгу нъ пуглеждъ,
друг път хептен на изтърва.
Пусту женску селу, упустелу,
кой мъ Госпуд прати тукъ?...
Пустъ моя младуст изгурела...
Шъ пудвия май куйрука...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени

