Упорито чакам твоите писма
Толкова спомени съм събрала
във една бяла кутия,
дето стои на тавана
и прах от години събира.
Всеки ден нещо изхвърлям,
пренареждам живота сама,
но тази кутия не посмях да изхвърля
и до днес стои у дома.
Колко писма ми изпрати,
всяка дума знам наизуст.
И кълнеше се, че аз съм твоя любима,
а аз вярвах и за тебе живях.
Но после нещо се случи,
ненадейно адреса смени,
повече вест от теб не получих,
ти моста между нас разруши.
Колко сезони изминаха
и колко вода се изля,
а аз все се надявам на чудо,
упорито чакам твойте писма.
във една бяла кутия,
дето стои на тавана
и прах от години събира.
Всеки ден нещо изхвърлям,
пренареждам живота сама,
но тази кутия не посмях да изхвърля
и до днес стои у дома.
Колко писма ми изпрати,
всяка дума знам наизуст.
И кълнеше се, че аз съм твоя любима,
а аз вярвах и за тебе живях.
Но после нещо се случи,
ненадейно адреса смени,
повече вест от теб не получих,
ти моста между нас разруши.
Колко сезони изминаха
и колко вода се изля,
а аз все се надявам на чудо,
упорито чакам твойте писма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
