Упорито следвай си мечтата.
Подреди живота си сега.
Не обвинявай никога съдбата,
не чакай падаща звезда.
Държиш в ръцете си живота.
Ти си този, който дава тон.
Недей да бъдеш толко смотан
да се давиш пред съдбата във поклон.
Да, ти имаш спомени ужасни,
но те са само част от минало далечно.
Но със тях има и толкова прекрасни,
за това си струва да ги помниш вечно.
Но споменът не ти е вдъхновение.
Той не е водач на твоята съдба.
Не търси във болката си извинение.
Изправи се и готви се за борба.
И макар тя да е безмилостно жестока,
макар и зле да са на вид нещата.
Дори и да изгубиш своята посока,
упорито следвай си мечтата.
© Мартин Василев Всички права запазени