16.11.2011 г., 12:28

Упорито следвай си мечтата

1.3K 0 6

Упорито следвай си мечтата.
Подреди живота си сега.
Не обвинявай никога съдбата,
не чакай падаща звезда.

Държиш в ръцете си живота.
Ти си този, който дава тон.
Недей да бъдеш толко смотан
да се давиш пред съдбата във поклон.

Да, ти имаш спомени ужасни,
но те са само част от минало далечно.
Но със тях има и толкова прекрасни,
за това си струва да ги помниш вечно.

Но споменът не ти е вдъхновение.
Той не е водач на твоята съдба.
Не търси във болката си извинение.
Изправи се и готви се за борба.

И макар тя да е безмилостно жестока,
макар и зле да са на вид нещата.
Дори и да изгубиш своята посока,
упорито следвай си мечтата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!!!!! Истинско! Ще я следвам дори и неосъществима да е... Поздрав!
  • Много вдъхновяващо стихотворение Поздравления!
  • "Надъхващо", силно, много естествено и казано неповторимо!!! Много ми хареса и на мен, поздрави и пиши!
  • Благодаря ви, Ели Ваня
  • Стихът ти ме зареди със сила! Благодаря ти, упорито ще следвам мечтата!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...