Ураган
Все към мене ти духаш, все към мене фучиш,
ураган си уплашен и гримиран горчиш...
А съм толкова влюбена и до глупост добра,
полетяла във бурята, преоткривам страстта
и изчезвам в теб есенно, губя дума и стих,
като листче, понесено от вълшебния миг...
И живея в омаята на прекрасни слова,
а ме питаш играя ли, ала без правила,
без закон и без котва, без спасителен бряг,
със очите на котка, но с невинност на сняг.
Все към мене ти духаш, все към мене фучиш,
от безветрие глухи, нежни думи мълчат...
А съм толкова истинска в този свят от лъжа,
че не вярваш на шанса си и отхвърляш това
и ме вкарваш шаблонно във познатия филм:
... пъстро, ясно балонче във ръката на мим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
