Valens (Валентина Лозова)
127 568
8 nov 2011, 13:59

Ураган 

  Poesía » De amor
535 0 10

Все към мене ти духаш, все към мене фучиш,

ураган си уплашен и гримиран горчиш...

А съм толкова влюбена и до глупост добра,

полетяла във бурята, преоткривам страстта

и изчезвам в теб есенно, губя дума и стих,

като листче, понесено от вълшебния миг...

 

И живея в омаята на прекрасни слова,

а ме питаш играя ли, ала без правила,

без закон и без котва, без спасителен бряг,

със очите на котка, но с невинност на сняг.

 

Все към мене ти духаш, все към мене фучиш,

от безветрие глухи, нежни думи мълчат...

А съм толкова истинска в този свят от лъжа,

че не вярваш на шанса си и отхвърляш това

и ме вкарваш шаблонно във познатия филм:

... пъстро, ясно балонче във ръката на мим...

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??