Nov 8, 2011, 1:59 PM

Ураган

  Poetry » Love
728 0 10

Все към мене ти духаш, все към мене фучиш,

ураган си уплашен и гримиран горчиш...

А съм толкова влюбена и до глупост добра,

полетяла във бурята, преоткривам страстта

и изчезвам в теб есенно, губя дума и стих,

като листче, понесено от вълшебния миг...

 

И живея в омаята на прекрасни слова,

а ме питаш играя ли, ала без правила,

без закон и без котва, без спасителен бряг,

със очите на котка, но с невинност на сняг.

 

Все към мене ти духаш, все към мене фучиш,

от безветрие глухи, нежни думи мълчат...

А съм толкова истинска в този свят от лъжа,

че не вярваш на шанса си и отхвърляш това

и ме вкарваш шаблонно във познатия филм:

... пъстро, ясно балонче във ръката на мим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...