Научих се как да не спя,
с очи отворени да те
сънувам...
С мечти се уча да туптя,
във нищото до мен да те
бленувам...
Да чувам думите ти там,
където никнат алени
надежди...
И взорът ми все да е сам,
във мигове с опалени
одежди...
Уроци тежки уча пак -
неумело отронени
нещастия...
Любовта ли ме учи как
се преглъщат отровени
причастия...?
/09.06.2010г./
© Агапея Полис Всички права запазени
Поздрав и прегръдка от мен!