Преди да се науча да живея
във този луд, комерсиален свят,
бях божа птичка, често пеех
и исках да докосна всеки цвят!
Прескачах чужди, каменни огради,
откъсвах нечий сладък плод,
оставях стъпките си млади
по маминия чист и лъскав под...
Сега научих си уроците -
/не трябва да си много умен/
и спрях да тичам под капчуците,
денят ми не е празник шумен...
Научих, че дълбокото е тихо
и няма нужда от излишен шум,
че думите понякога са ехо,
понякога - по-лоши от куршум!
Разбрах, че истината е за всеки
различна - има двадесет лица,
че любовта отвътре свети
и прави ни най-чистите деца...
Научих си уроците, но по-щастлива
дали съм в този преобърнат свят?
А някога - под цъфналата слива
животът бе по-прост и по-богат...
© Рада Димова Всички права запазени