4.04.2013 г., 18:02

Уроците

866 0 10

 

                                   Преди да се науча да живея

                                   във този луд, комерсиален свят,

                                   бях божа птичка, често пеех

                                   и исках да докосна всеки цвят!

 

                                   Прескачах чужди, каменни огради,

                                   откъсвах нечий сладък плод,

                                   оставях  стъпките си  млади

                                   по маминия чист и лъскав под...

 

                                   Сега научих си  уроците -

                                  /не трябва да си много умен/

                                   и спрях да тичам  под капчуците,

                                   денят ми  не е  празник  шумен...

 

                                    Научих, че  дълбокото е тихо

                                    и няма нужда от излишен шум,

                                    че думите понякога са  ехо,

                                    понякога - по-лоши от куршум!

 

                                   Разбрах, че истината е за всеки

                                   различна - има двадесет лица,

                                   че любовта  отвътре  свети

                                   и прави ни най-чистите  деца...

 

                                   Научих си уроците, но по-щастлива

                                   дали съм в този преобърнат свят?

                                   А някога - под цъфналата  слива

                                   животът бе по-прост и по-богат...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...