4.04.2013 г., 18:02

Уроците

868 0 10

 

                                   Преди да се науча да живея

                                   във този луд, комерсиален свят,

                                   бях божа птичка, често пеех

                                   и исках да докосна всеки цвят!

 

                                   Прескачах чужди, каменни огради,

                                   откъсвах нечий сладък плод,

                                   оставях  стъпките си  млади

                                   по маминия чист и лъскав под...

 

                                   Сега научих си  уроците -

                                  /не трябва да си много умен/

                                   и спрях да тичам  под капчуците,

                                   денят ми  не е  празник  шумен...

 

                                    Научих, че  дълбокото е тихо

                                    и няма нужда от излишен шум,

                                    че думите понякога са  ехо,

                                    понякога - по-лоши от куршум!

 

                                   Разбрах, че истината е за всеки

                                   различна - има двадесет лица,

                                   че любовта  отвътре  свети

                                   и прави ни най-чистите  деца...

 

                                   Научих си уроците, но по-щастлива

                                   дали съм в този преобърнат свят?

                                   А някога - под цъфналата  слива

                                   животът бе по-прост и по-богат...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...