Уроците на Нора: Кавички
Две кавички, две сестрички
на листа стоят самички,
сякаш прелетни са птици,
а пък редовете – жици.
Пърхат, кацат и отлитат
над площади ветровити,
над училища, музеи,
стадиони и алеи.
Под картинките се смеят,
като флагчета се веят,
сякаш морски са пирати,
а са ни добри познати.
Сякаш котаракът Рашко
маха весело с опашка,
тя пък, свита на кравайче,
гони слънчевото зайче
от перваза към простора
пред прозореца отворен.
Тези щури многознайки
две по две са запетайки.
Долните отпред се кипрят,
горните след тях се диплят.
И когато проговори
Шаро в книжката на Нора,
те към редовете тичат
и от две страни надничат.
Думите на важни хора
като инженер Загоров,
в чужди речи споменати,
се наричат пък цитати.
Тъй че ти не се излагай,
над уроците залягай.
Ум и разум там събирай,
после тебе да цитират.
"Който учи, ще сполучи",
мъдростта народна учи.
Мъдростите, знаят всички,
се ограждат със кавички.
19.03.2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
