Две кавички, две сестрички
на листа стоят самички,
сякаш прелетни са птици,
а пък редовете – жици.
Пърхат, кацат и отлитат
над площади ветровити,
над училища, музеи,
стадиони и алеи.
Под картинките се смеят,
като флагчета се веят,
сякаш морски са пирати,
а са ни добри познати.
Сякаш котаракът Рашко
маха весело с опашка,
тя пък, свита на кравайче,
гони слънчевото зайче
от перваза към простора
пред прозореца отворен.
Тези щури многознайки
две по две са запетайки.
Долните отпред се кипрят,
горните след тях се диплят.
И когато проговори
Шаро в книжката на Нора,
те към редовете тичат
и от две страни надничат.
Думите на важни хора
като инженер Загоров,
в чужди речи споменати,
се наричат пък цитати.
Тъй че ти не се излагай,
над уроците залягай.
Ум и разум там събирай,
после тебе да цитират.
"Който учи, ще сполучи",
мъдростта народна учи.
Мъдростите, знаят всички,
се ограждат със кавички.
19.03.2021
© Мария Димитрова Всички права запазени