9.08.2020 г., 20:50  

Урок

2K 3 27

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Когато бях в десети клас

и учех шев и кройка,

другарката започна в час

легално да ме бройка.

 

Изкарваше ме всеки ден

да пиша на дъската.

Играеше на жмичка с мен

до късно в махалата.

 

Изпращаше ме до дома,

до ъгъла на блока.

Разказваше ми, как сама

я тряска често тока!

 

Дори веднъж дойде у нас

направо в мойта стая.

Целуна ме почти в анфас

и каза - да си трая.

 

Терорът дълго продължи,

не си намирах място.

Накрая тя се престраши,

постави ме на тясно:

 

Дойде с учебниците в нас

и с дълга показалка.

Показа ми с голяма страст

топяща се близалка!

 

Облизах я - заслужих пет

по общество и право!

Научих, как да съм естет,

да пипам вече здраво!

 

И днес, когато съм на сто

и няколко години,

аз помня нейното добро

и сладките и дини!

 

 

 

 

 

Юри

Йовев

Август

2020 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гавраиле, приятелю - дини, банани, дай Боже всекиму по някой плод! 😀
  • Много подходящо за "сезона на дините".
  • Иржи, права си, много е важно по пътя към възмажаването младежите да получат правилните уроци, от истински учителки. 😀😀😀 Благодаря ти! 😊
  • Леле, какъв важен урок си получил, Юри, ..."на частно"-така казвахме някога "частни уроци", които не са в клас, а отделно, срещу пари....То и сега е така, почти не може без тях...Но житейския урок е много ценен!!
  • Ирка! 😘 Успешна седмица! 🌹

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...