Урок
Егото в пъти пак ни заграбва,
адът ни връща се мощно в ума.
Съ̀лзите вече са част от лицата -
свалят дебелия слой от вина.
Правя ли нещо, с което блокирам
топлите думи, които таиш?
Знам, че ги има и чакам, боли ме
и чувствам се празна, затворена в стих.
Но ето, стоим си в четвъртата фаза -
отричахме, псувахме, молихме Бог.
,,И заживяли щастливо” угасна -
нека срамът да ни бъде урок.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Желязкова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ