11.12.2025 г., 7:33

Урок

85 0 0

Егото в пъти пак ни заграбва,

адът ни връща се мощно в ума.

Съ̀лзите вече са част от лицата -

свалят дебелия слой от вина.

 

Правя ли нещо, с което блокирам

топлите думи, които таиш?

Знам, че ги има и чакам, боли ме

и чувствам се празна, затворена в стих.

 

Но ето, стоим си в четвъртата фаза -

отричахме, псувахме, молихме Бог.

,,И заживяли щастливо” угасна -

нека срамът да ни бъде урок.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Желязкова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...