Урок

Егото в пъти пак ни заграбва,

адът ни връща се мощно в ума.

Съ̀лзите вече са част от лицата -

свалят дебелия слой от вина.

Правя ли нещо, с което блокирам

топлите думи, които таиш?

Знам, че ги има и чакам, боли ме

и чувствам се празна, затворена в стих.

Но ето, стоим си в четвъртата фаза -

отричахме, псувахме, молихме Бог.

,,И заживяли щастливо” угасна -

нека срамът да ни бъде урок.