Да те търся ли ощ,е питам се аз,

в дълбоките бездни на мощния мрак?

Да те викам ли още с дрезгав глас,

потънал в утеха на студения свят?

Да те моля ли още с очите, гъмжащи от страх,

породени те от твоят преврат?

Питам те, любов, къде изчезна ти така в захлас?

Ръка подадох ти, молех се на глас,

а ти погледна в страни и потегли с мръсна газ.

Сънищата си аз робувах, а нощите погубвах

с надеждата аз царувах, но любовта загубвах.

Очите ги превърна в стъкло, сърцето ти здраво закова,

а душата бавно разболя. Защо, любов, си ти така жестока?