3.09.2017 г., 13:30

Урок ли бе да те науча, съдба ли бе да те намеря

1K 0 0

Да те търся ли ощ,е питам се аз,

в дълбоките бездни на мощния мрак?

Да те викам ли още с дрезгав глас,

потънал в утеха на студения свят?

Да те моля ли още с очите, гъмжащи от страх,

породени те от твоят преврат?

Питам те, любов, къде изчезна ти така в захлас?

Ръка подадох ти, молех се на глас,

а ти погледна в страни и потегли с мръсна газ.

Сънищата си аз робувах, а нощите погубвах

с надеждата аз царувах, но любовта загубвах.

Очите ги превърна в стъкло, сърцето ти здраво закова,

а душата бавно разболя. Защо, любов, си ти така жестока?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...