3 сент. 2017 г., 13:30

Урок ли бе да те науча, съдба ли бе да те намеря

1K 0 0

Да те търся ли ощ,е питам се аз,

в дълбоките бездни на мощния мрак?

Да те викам ли още с дрезгав глас,

потънал в утеха на студения свят?

Да те моля ли още с очите, гъмжащи от страх,

породени те от твоят преврат?

Питам те, любов, къде изчезна ти така в захлас?

Ръка подадох ти, молех се на глас,

а ти погледна в страни и потегли с мръсна газ.

Сънищата си аз робувах, а нощите погубвах

с надеждата аз царувах, но любовта загубвах.

Очите ги превърна в стъкло, сърцето ти здраво закова,

а душата бавно разболя. Защо, любов, си ти така жестока?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дамла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...