Да те търся ли ощ,е питам се аз,
в дълбоките бездни на мощния мрак?
Да те викам ли още с дрезгав глас,
потънал в утеха на студения свят?
Да те моля ли още с очите, гъмжащи от страх,
породени те от твоят преврат?
Питам те, любов, къде изчезна ти така в захлас?
Ръка подадох ти, молех се на глас,
а ти погледна в страни и потегли с мръсна газ.
Сънищата си аз робувах, а нощите погубвах
с надеждата аз царувах, но любовта загубвах.
Очите ги превърна в стъкло, сърцето ти здраво закова, ...