22.08.2021 г., 15:39 ч.  

Глухарчето, което в мен говори 

  Поезия » Любовна
363 2 8

ГЛУХАРЧЕТО, КОЕТО В МЕН ГОВОРИ

 

Не ме разказвай наизуст,

анализите не обичам.

Когато ми цитираш Пруст,

си дързък и дори безличен.

 

На мене липсва ми кураж

да се опълча на измама.

И не е самотата страж,

когато другия го няма.

 

Умилкваш се – като кутре,

дорде душата ми обсебиш.

Но аз се чувствам твърде зле,

защото мен ме няма в тебе.

 

Съблякло нежния си пух,

глухарчето е стих и вопъл.

Навярно само аз ги чух,

а славейчето ги повтори.

 

Узнах – в урока по солфеж,

че всяка нота е лирична.

Това дано го разбереш.

А другото е много лично

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??