Глухарчето, което в мен говори
ГЛУХАРЧЕТО, КОЕТО В МЕН ГОВОРИ
Не ме разказвай наизуст,
анализите не обичам.
Когато ми цитираш Пруст,
си дързък и дори безличен.
На мене липсва ми кураж
да се опълча на измама.
И не е самотата страж,
когато другия го няма.
Умилкваш се – като кутре,
дорде душата ми обсебиш.
Но аз се чувствам твърде зле,
защото мен ме няма в тебе.
Съблякло нежния си пух,
глухарчето е стих и вопъл.
Навярно само аз ги чух,
а славейчето ги повтори.
Узнах – в урока по солфеж,
че всяка нота е лирична.
Това дано го разбереш.
А другото е много лично
© Валентина Йотова All rights reserved.
Колко лично. Много благодаря, Валя.
