10.10.2006 г., 0:12

Урок за мъже ... а защо не и за жени

895 0 16

/ Подарявам този стих на приятелката си  Д .
      и на всеки (мъж или жена), познал се тук . /

Срещна ме когато бях наранена.

Тогава нямах сили даже да тъжа.

От много болка слаба и сломена

и ти използва ме, изричайки лъжа.

 

Защо шепнеше любовни думи

щом имаше ти дом, деца, жена?

Говореше за чувства помежду ни

за вярност и взаимност, бъднина…

 

Повярвах ти, за миг не подозирах,

че може всичко това да е измама.

Наивна бях, че в твоя лик откривах

това, което търсех - любовта голяма.

 

За теб била съм играчка и държанка,

а ми говореше за… сватбена халка,

от мен искаше да съм ти вечна сянка

и вяра нямаше, ревнуваше до болка.

 

Но всичко свърши, няма я жената,

която ти измами в онзи летен мрак.

А днес до мен достигна новината:

с развод е свършил бързо твоя брак.

 

От двата стола падна на земята,

защо ти трябваше живот в страни?

Сега съдбата като пале те подмята.

Ех, мили мой, попариха те две жени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Етчи, бях пропуснала този стих. Хареса ми мила...поздрави
  • Арам, много ти благодаря
    за мен е чест да го чуя.

    Поздрав и усмивка.
  • Много е добро! Може би, защото е много истинско... Оценявам най-виско!
  • Павлина много благодаря,
    думите ти радост са за мен.
    А за силата да го споделя
    може би,но не е мой проблем.

    Съчувствам и съпреживявам
    надежда се опитвам да давам.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • като чувство е много познато...


    поздрав
    за силата да можеш
    да споделиш!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...