Урок за мъже ... а защо не и за жени
/ Подарявам този стих на приятелката си Д .
и на всеки (мъж или жена), познал се тук . /
Срещна ме когато бях наранена.
Тогава нямах сили даже да тъжа.
От много болка слаба и сломена
и ти използва ме, изричайки лъжа.
Защо шепнеше любовни думи
щом имаше ти дом, деца, жена?
Говореше за чувства помежду ни
за вярност и взаимност, бъднина…
Повярвах ти, за миг не подозирах,
че може всичко това да е измама.
Наивна бях, че в твоя лик откривах
това, което търсех - любовта голяма.
За теб била съм играчка и държанка,
а ми говореше за… сватбена халка,
от мен искаше да съм ти вечна сянка
и вяра нямаше, ревнуваше до болка.
Но всичко свърши, няма я жената,
която ти измами в онзи летен мрак.
А днес до мен достигна новината:
с развод е свършил бързо твоя брак.
От двата стола падна на земята,
защо ти трябваше живот в страни?
Сега съдбата като пале те подмята.
Ех, мили мой, попариха те две жени!
© Анета Саманлиева All rights reserved.
