31.05.2008 г., 15:24

Усещам те във мен

1K 0 1

Усещам те във мен,

(макар и мъртва)...

 

 

Макар и да съм ден,

нощта в оградата ти плътска мен ме връща

и ме залоства като в къща

на дяволски легенди и пороци,

подскоци

на ангелски кошмари,

на мънички комари,

живеещи в кръвта ми

и ставащи на твари.

 

Усещам те във мен,

целия ти златолъскав свят,

А ти си Дракон,

разбулващ в мен звезден прах от своя мрак,

А ти си дракон,

огнените си криле разтваряш

и летиш във мен,

и запалваш

зелено-жарките си люспи в моя същ ден,

в своя собствен – в своя тлен.

 

Усещам те във мен,

макар мъртва и далечна,

ти ми шепнеш за свойта красота някогашно вечна,

за свойте полети безкрайни

към велики планини и морета славни,

но одрани

от мойта същност и завет –

от таз човешка гордост и знойна плет.

 

Често... тревичките по пътя ми напомнят

за твоите очи,

които вълшебни песни ронят

по мойта слюда от лъчи.

 

Често... искам да съм теб!

И твойте спомени да ме крепят

като късчета отронен лед

от айсберг на сънен мед

и често бих желала да те няма,

да се чувствам празна

и после в празнотата да открия теб,

пак теб

в празнотата на кошмарен летен пек

да открия твоята душа на полумрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...