15.05.2019 г., 9:55

Усещане

1.3K 6 8

Ти си момчето от моите мечти, 

уж хлапак, а с решимост в очите, 

да ме брани готов, от всички злини 

и различното в мен да обича! 

 

Ти си надежда в деня ми тревожен, 

като маг превръщаш го в приказка! 

С тебе всичко изглежда възможно...

Ту си сън... ту понякога – истински! 

 

Глътка въздух си в деня ми задъхан, 

като извор студен в лятна жега – 

щом отпивам те, сърцето ми пърха, 

ти си пристан... и моята нега! 

 

Щом дъхът ти в косите ми сплита се, 

съм перце от вятъра носено! 

"Любов ли си?", понякога, питам се 

или копнеж... за нежно докосване?! 

 

Пепи Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...