Усещане
Ти си момчето от моите мечти,
уж хлапак, а с решимост в очите,
да ме брани готов, от всички злини
и различното в мен да обича!
Ти си надежда в деня ми тревожен,
като маг превръщаш го в приказка!
С тебе всичко изглежда възможно...
Ту си сън... ту понякога – истински!
Глътка въздух си в деня ми задъхан,
като извор студен в лятна жега –
щом отпивам те, сърцето ми пърха,
ти си пристан... и моята нега!
Щом дъхът ти в косите ми сплита се,
съм перце от вятъра носено!
"Любов ли си?", понякога, питам се
или копнеж... за нежно докосване?!
Пепи Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
