Усещане
Ти си момчето от моите мечти,
уж хлапак, а с решимост в очите,
да ме брани готов, от всички злини
и различното в мен да обича!
Ти си надежда в деня ми тревожен,
като маг превръщаш го в приказка!
С тебе всичко изглежда възможно...
Ту си сън... ту понякога – истински!
Глътка въздух си в деня ми задъхан,
като извор студен в лятна жега –
щом отпивам те, сърцето ми пърха,
ти си пристан... и моята нега!
Щом дъхът ти в косите ми сплита се,
съм перце от вятъра носено!
"Любов ли си?", понякога, питам се
или копнеж... за нежно докосване?!
Пепи Петрова
© Pepi Petrova All rights reserved.
