2.09.2011 г., 14:57

Усещане за бриз

890 0 17

Не знам какво си...

Не знам  дали си...

Не знам от къде си и до кога си...

Въпроси, въпроси със себе си носиш...

 

Докосна ме топло, в косата ми спря...

Съблече очите ми, в танц залюля...

Страстно обгърна,  силно притисна...

Да не ме пуснеш,  единствено искам...

 

Хиляди мравки се щурат по мене...

Крилца пеперудени пърхат смутено...

Целуваш солено, аз прося  закрила...

Докосваш ме топло, и нежно, и мило...

 

А пък замръзвам... не  мърдам... не смея...

Изригвам във вик... ала немея...

При мен все да бъдеш, само копнея...

Мечта да останеш, мечтите живеят ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....