Valens (Валентина Лозова) Valens (Валентина Лозова)
127
Sep 2, 2011, 2:57 PM

Усещане за бриз

  Poetry » Love
891 0 17

Не знам какво си...

Не знам  дали си...

Не знам от къде си и до кога си...

Въпроси, въпроси със себе си носиш...

 

Докосна ме топло, в косата ми спря...

Съблече очите ми, в танц залюля...

Страстно обгърна,  силно притисна...

Да не ме пуснеш,  единствено искам...

 

Хиляди мравки се щурат по мене...

Крилца пеперудени пърхат смутено...

Целуваш солено, аз прося  закрила...

Докосваш ме топло, и нежно, и мило...

 

А пък замръзвам... не  мърдам... не смея...

Изригвам във вик... ала немея...

При мен все да бъдеш, само копнея...

Мечта да останеш, мечтите живеят ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0