Усещане за бриз
Не знам какво си...
Не знам дали си...
Не знам от къде си и до кога си...
Въпроси, въпроси със себе си носиш...
Докосна ме топло, в косата ми спря...
Съблече очите ми, в танц залюля...
Страстно обгърна, силно притисна...
Да не ме пуснеш, единствено искам...
Хиляди мравки се щурат по мене...
Крилца пеперудени пърхат смутено...
Целуваш солено, аз прося закрила...
Докосваш ме топло, и нежно, и мило...
А пък замръзвам... не мърдам... не смея...
Изригвам във вик... ала немея...
При мен все да бъдеш, само копнея...
Мечта да останеш, мечтите живеят ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Лозова Все права защищены
