В студения прозорец отразяват се очите ми...
надига се в сърцето безутешно нетърпение...
Протягам длан, попиваща потока от сълзите ми...
преглъщам стон във някакво престорено смирение.
Вратата се отваря и те чувам да пристъпваш...
Как тих си, неусетен, а отекваш в тишината!
Неистински реален... Боже, с мене ли потръпваш?!
Дъхът ти безпощадно ме прегърна в тъмнината...
Не казваш нито дума, а зад мен си... полудявам!
Затворила очите си, усещам как настръхвам...
да мисля, да се движа, да съм жива не успявам...
а пулсът ми препуска, безпощадно се задъхвам... ...