Усещане за среща... или... сън за двама
В студения прозорец отразяват се очите ми...
надига се в сърцето безутешно нетърпение...
Протягам длан, попиваща потока от сълзите ми...
преглъщам стон във някакво престорено смирение.
Вратата се отваря и те чувам да пристъпваш...
Как тих си, неусетен, а отекваш в тишината!
Неистински реален... Боже, с мене ли потръпваш?!
Дъхът ти безпощадно ме прегърна в тъмнината...
Не казваш нито дума, а зад мен си... полудявам!
Затворила очите си, усещам как настръхвам...
да мисля, да се движа, да съм жива не успявам...
а пулсът ми препуска, безпощадно се задъхвам...
Усещам как придърпваш ме към тебе развълнуван,
ръка в ръка преплиташ със треперещите пръсти!
Мигът неповторим е като в сън недосънуван...
сълзите ми потичат, от отровата по-гъсти...
„Здравей - ми каза - знаеш ли, че много те обичам?
Не се обръщай, чувствай ме, за миг недей поглежда!
Започвам много бавно Съвестта ти да събличам...
не искам да съм спомен, нека бъда ти надежда...!”
Тогава ще разлистя и най-скритите милувки...
за тебе преродена във очите ти ще плувам!
По-пречистена от лустрото на влюбени целувки.....
....................
Отново ден...
Със теб, Любов... погубена, сега ще се сбогувам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дида Христозова Всички права запазени
