От кожата откъснах си седеф.
Търкулнах пръст по голото ти рамо.
От дланите ти огъня поех.
Деня изгря. Запя. И беше рано.
Целунах те по бузата. Звезда!
Леглото ни издигна до небето.
Сърцето ми магия облада.
Зората е жената на морето.
От устните почерпих любовта.
Успях да те изпия до насита.
А нашите изискани тела,
в едно се сляха горе до звездите.
Целувките са знак на вечността.
Рисувам със ръце по светла кожа.
Леглото ни притисна. И мълча.
Приятелю, живота ни е сложен.
© Димитър Драганов Всички права запазени