thedac (Димитър Драганов)
864 1125
11.02.2018 г., 10:14 ч.

Усещания 

  Поезия » Друга
628 5 12

Посрещнах Невена пред зала зелена,
когато денят си отиваше бавно.
Изчаках да дойде, погледнах я хладно.
Небето намигна – тежат ми проблеми.

Очите ѝ сини блестят до луната,
където поети творения пишат.
Годините наши са станали нишка,
а вятър сурово нахлува в лицата.

По кожата мека се стича елека.
От дланите капе страстта на живота.
Пияните близо ехтят и боботят.
А аз съм решил да потърся човека.

Невена отведе тъгата далеко.
Усмивка разкъса над нас небесата.
Целувка полита. И вкýси сърцата.
А после куплети от нищо изплетох.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??