Усещания
Посрещнах Невена пред зала зелена,
когато денят си отиваше бавно.
Изчаках да дойде, погледнах я хладно.
Небето намигна – тежат ми проблеми.
Очите ѝ сини блестят до луната,
където поети творения пишат.
Годините наши са станали нишка,
а вятър сурово нахлува в лицата.
По кожата мека се стича елека.
От дланите капе страстта на живота.
Пияните близо ехтят и боботят.
А аз съм решил да потърся човека.
Невена отведе тъгата далеко.
Усмивка разкъса над нас небесата.
Целувка полита. И вкýси сърцата.
А после куплети от нищо изплетох.
© Димитър Драганов All rights reserved.
