4.04.2007 г., 18:42

Усещаш ли...

1.1K 0 1
Усещаш ли дъха ми в полъха на вятъра,
усещаш ли как те докосвам с падащия дъжд,
усещаш ли устните ми докато целуваш нея?
Нима си помисли, че ще ме забравиш изведнъж?

Усещаш ли присъствието ми в твоята стая?
Усещаш ли аромата ми, пропит във завивките,
където се сгушвахме и потъвахме в рая,
и се събуждахме с целувка, и грейваха усмивките?

Виждаш ли мен във нейните очи,
мечтаеш ли за мен като докосваш нея?
Копнееш да си с мен отново ти, нали?
Изгаряш да те любя както само аз умея!

Измина доста време, откакто, без да се замислиш,
реши, че ще можеш да продължиш напред без мен...
Но ето те отново - разплакан и самотен,
разкъсваш се отвътре бавно, ден след ден.

И не знаеш как от мислите си ти да ме прогониш,
спомена за мен как от сърцето да изтръгнеш...
Но помни - с която и да си, където и да идеш,
някой ден отново при мене ще се върнеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Павозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...