Усещаш ли...
Усещаш ли дъха ми в полъха на вятъра,
усещаш ли как те докосвам с падащия дъжд,
усещаш ли устните ми докато целуваш нея?
Нима си помисли, че ще ме забравиш изведнъж?
Усещаш ли присъствието ми в твоята стая?
Усещаш ли аромата ми, пропит във завивките,
където се сгушвахме и потъвахме в рая,
и се събуждахме с целувка, и грейваха усмивките?
Виждаш ли мен във нейните очи,
мечтаеш ли за мен като докосваш нея?
Копнееш да си с мен отново ти, нали?
Изгаряш да те любя както само аз умея!
Измина доста време, откакто, без да се замислиш,
реши, че ще можеш да продължиш напред без мен...
Но ето те отново - разплакан и самотен,
разкъсваш се отвътре бавно, ден след ден.
И не знаеш как от мислите си ти да ме прогониш,
спомена за мен как от сърцето да изтръгнеш...
Но помни - с която и да си, където и да идеш,
някой ден отново при мене ще се върнеш!
усещаш ли как те докосвам с падащия дъжд,
усещаш ли устните ми докато целуваш нея?
Нима си помисли, че ще ме забравиш изведнъж?
Усещаш ли присъствието ми в твоята стая?
Усещаш ли аромата ми, пропит във завивките,
където се сгушвахме и потъвахме в рая,
и се събуждахме с целувка, и грейваха усмивките?
Виждаш ли мен във нейните очи,
мечтаеш ли за мен като докосваш нея?
Копнееш да си с мен отново ти, нали?
Изгаряш да те любя както само аз умея!
Измина доста време, откакто, без да се замислиш,
реши, че ще можеш да продължиш напред без мен...
Но ето те отново - разплакан и самотен,
разкъсваш се отвътре бавно, ден след ден.
И не знаеш как от мислите си ти да ме прогониш,
спомена за мен как от сърцето да изтръгнеш...
Но помни - с която и да си, където и да идеш,
някой ден отново при мене ще се върнеш!
© Нина Павозова All rights reserved.
