Усетил тъй-нежния порив на бриза...
Обичам цвета на прохладната вечер -
прегръдката тиха, с която заспиваш,
потъваща бавно в безлунната нощ...
Аромат на жасмин ме отнася далече -
до съня - чаша вино, от която отпиваш...
Устни рубинени, дайте ми мощ!
Сънувай ме, моля те, на тебе обречен,
в нежност, с която те кротко обвива -
мечтателят, Вятър - моят брат по-голям,
с букет от листа за тебе наречен,
Любовта си обличам - пъстроцветната риза.
И идвам със обич на теб да я дам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
