Усмихнати лица

Усмихнати лица под небесен глас.

Копнеж и страсти стоят далеч зад нас.

Аз се моля да останем с усмихнати лица;

-с песен и в захлас, скъпа моя,

на мен обещавай, че вечно ще тлее тази искра!...

Сърце ме изгаря да те целувам безконечно,

и драга моя, аз те любя и те искам сега,

ала без копнеж и страсти да ръсят пепел и жарава,

върху ни под тази есенна приказна забрава.

Никога тихичко не ще премълчавам,

и към здрача песен ще запявам!...

Когато ходим заедно, оставям грижи и мъки,

и силен с теб оставам, с твоите целувки скъпи!

В захласа си се лутам, но твоят глас напред ме води;

- в безгрижие и топлина, приеми ме в твоя нежен скут, с мен бъди сега!...

Душата ми на теб се уповава, скъпа, твоите прегръдки ме покоряват.

Очите ти са плодородната почва, а устните ти околната среда,

и твоите извори ме опияняват като дъждът зелената трева.

Винаги когато съм тъжен и мрачен, и бидейки сам,

аз зная, че винаги ще ме прегърнеш,

и ще ме приютиш в своя храм.

Любовта ни пламва разкрита,

плаче за нас, и в идващия залез е обвита.

Миналите дни под краката ни се скриха;

- без песен и усмивка на лице, остави ме ти с жално гласче!...

Сърцето ми се моли, драга, душата ми шепти и те желае!

В миналите дни и неволи, твоите устни обещаваха те,

под небесния щрих ме унасяха, аз крача по калта и мечтая за теб,

и винаги ще се спирам по пътя си, и ще се задъхвам.

Бидейки мрачен, аз ще извикам твоето име,

и отново ще настръхвам.