Усмихнати лица под небесен глас.

Копнежът и страстта стоят далеч зад нас.
Аз се моля да останем с усмихнати лица;
-с песен и въодушевление. Скъпа обещай ми, този мигът да трае вечно ...
Сърцето ми те ревнува, драга. Душата ме изгаря да те целуна!
Без тези копнежи и страсти да поръсват пепел и жарава,
върху нашите души под ярките есенни лъчи.
Никога тихичко не ще премълчавам.
Към залеза вечер песен ще запявам.

Когато ходим заедно, оставям грижи и мъки.

Силен аз оставам с теб, с твоите целувки скъпи.

В захласа се лутам, но твоят глас напред ме води.

- в безгрижие и топлина. Покрий ме в твоят нежен скут, с мен бъди.

Душата ми на теб се уповава, скъпа. Твоите прегръдки ме покоряват.

Очите ти са плодородната почва, а устните ти околната среда.

Твоите извори душата ми опияняват като дъждът тревата.

Винаги когато съм тъжен и мрачен, и бидейки сам.

Зная аз, че винаги ще ме прегърнеш, ще ме приютиш в своя храм.

Любовта ни пламва отворена.
В идващия залез е обвита и за нас плаче.
Миналите дни под краката ни се скриха;
- без песен и усмивка на лице. Остави ме с жално гласче ...
Сърцето ми се топи, драга. Душата ми шепти и те желае!
В миналите дни и неволи, твоите устни ми обещаваха теб,
под небесния щрих ме унасяха, мечтая отново и крача по калта.
Винаги ще спра по пътя и отново ще се задъхам.
Бидейки мрачен, ще извикам твоето име и ще настръхна.