5.05.2007 г., 15:32

УСМИХНИ СЕ

2K 0 8
                             УСМИХНИ  СЕ

              Хей, не  тъгувай, не  мъчи   се,
              не  бива  да те  сломи  умора!
              Хей, усмихни  се, съвземи се
              и погледни небето и простора !

              Небето  пак, и пак  е  синьо,
              сутрин птича  песен пак звучи...
              Дори   сърце   да   е   ранимо,
              не  допускай  по  лицето  да личи !
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ирина е права-светът е огледален!
    И така привличаме положителната енергия към себе си!
    Усмихни се, за да се усмихнем и ние!
    Хареса ми!
    Поздрави!
  • БЛАГОДАРЯ ЗА МНЕНИЯТА ВИ !ЖЕЛАЯ ВИ ЩАСТИЕ !
  • Дори сърце да е ранимо,
    не допускай по лицето да личи !
    Да! Разбирам и подкрепям тези твои думи! И защото моята гледна точка е различна от долните мнения! Най-малкото защото има много хора, които просто се радват на чуждото нещастие или го използват за свои лични цели!
  • На мене лично ми е трудно да се усмихвам, когато ми е тъжно, но съм чела, а и всеки може да опита и ще се убеди, че е така, че усмивката по обратен ред задейства положителните емоции и това, което е отвън се пренася и в нашата душевност и я променя! Така че приветствам хората, които умеят това. То далеч не е задължително да е лицемерие. Освен това добре го е казала Елена Димова - "усмихни се, за да ти се усмихне и живота". Светът е огледален, точно както тя го казва. Ако ти се усмихнеш и светът се усмихва и много вероятно да ни се случат нови, този път хубави неща! Поздравления за стиха, Елена! 6 от мен.
  • Усмихни се, за да ти се усмихне и живота.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...