5.05.2007 г., 15:32

УСМИХНИ СЕ

2K 0 8
                             УСМИХНИ  СЕ

              Хей, не  тъгувай, не  мъчи   се,
              не  бива  да те  сломи  умора!
              Хей, усмихни  се, съвземи се
              и погледни небето и простора !

              Небето  пак, и пак  е  синьо,
              сутрин птича  песен пак звучи...
              Дори   сърце   да   е   ранимо,
              не  допускай  по  лицето  да личи !
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ирина е права-светът е огледален!
    И така привличаме положителната енергия към себе си!
    Усмихни се, за да се усмихнем и ние!
    Хареса ми!
    Поздрави!
  • БЛАГОДАРЯ ЗА МНЕНИЯТА ВИ !ЖЕЛАЯ ВИ ЩАСТИЕ !
  • Дори сърце да е ранимо,
    не допускай по лицето да личи !
    Да! Разбирам и подкрепям тези твои думи! И защото моята гледна точка е различна от долните мнения! Най-малкото защото има много хора, които просто се радват на чуждото нещастие или го използват за свои лични цели!
  • На мене лично ми е трудно да се усмихвам, когато ми е тъжно, но съм чела, а и всеки може да опита и ще се убеди, че е така, че усмивката по обратен ред задейства положителните емоции и това, което е отвън се пренася и в нашата душевност и я променя! Така че приветствам хората, които умеят това. То далеч не е задължително да е лицемерие. Освен това добре го е казала Елена Димова - "усмихни се, за да ти се усмихне и живота". Светът е огледален, точно както тя го казва. Ако ти се усмихнеш и светът се усмихва и много вероятно да ни се случат нови, този път хубави неща! Поздравления за стиха, Елена! 6 от мен.
  • Усмихни се, за да ти се усмихне и живота.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...