15.09.2006 г., 17:53

Усмихваш се...

1.1K 0 8
Усмихваш се...
Усмивка пълна с нежно обещание
на устните ти весело потръпва.
Смутена съм... но силното желание
към мен на пръсти тихичко пристъпва.
А нуждата да те докосна с топли устни,
да утоля изгарящата, адска жажда,
отвътре сякаш тялото разкъсва,
душата ми разяжда... Ах, разяжда...
И зная, като нощна пеперуда,
която огъня примамва и изгаря
от тази страст, която в мен събуди...
болезнено ще се опаря.
Усмихваш се...
Прочел си във очите,
безумието, пламнало в кръвта...
Все пак внимавай!
Аз съм от жените,
които с гордост носят
името ЖЕНА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....