15 sept 2006, 17:53

Усмихваш се...

  Poesía
1.1K 0 8
Усмихваш се...
Усмивка пълна с нежно обещание
на устните ти весело потръпва.
Смутена съм... но силното желание
към мен на пръсти тихичко пристъпва.
А нуждата да те докосна с топли устни,
да утоля изгарящата, адска жажда,
отвътре сякаш тялото разкъсва,
душата ми разяжда... Ах, разяжда...
И зная, като нощна пеперуда,
която огъня примамва и изгаря
от тази страст, която в мен събуди...
болезнено ще се опаря.
Усмихваш се...
Прочел си във очите,
безумието, пламнало в кръвта...
Все пак внимавай!
Аз съм от жените,
които с гордост носят
името ЖЕНА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....