Sep 15, 2006, 5:53 PM

Усмихваш се...

  Poetry
1.1K 0 8
Усмихваш се...
Усмивка пълна с нежно обещание
на устните ти весело потръпва.
Смутена съм... но силното желание
към мен на пръсти тихичко пристъпва.
А нуждата да те докосна с топли устни,
да утоля изгарящата, адска жажда,
отвътре сякаш тялото разкъсва,
душата ми разяжда... Ах, разяжда...
И зная, като нощна пеперуда,
която огъня примамва и изгаря
от тази страст, която в мен събуди...
болезнено ще се опаря.
Усмихваш се...
Прочел си във очите,
безумието, пламнало в кръвта...
Все пак внимавай!
Аз съм от жените,
които с гордост носят
името ЖЕНА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...