2.04.2008 г., 19:34

Усмивка

1.3K 0 1

Усмивка в нощта, блиц светлина.
Грейва сега моята душа.
Разцъфва в нощта огряната душа.
Сърцето се смее, душата копнее.
Всичко сега е в розова мъгла.
Всяка душа копнее за миг любовта да я озари така.
Всеки живее, всеки копнее.
Всеки миг любов да го огрее.
Всяка душа знае това и се моли пак любовта да не
нарани всичко така, както става вечно по света.
Болката голяма, край няма.
Само сърцето знае което.
Колко много болка таи момчето.
Пътища много, улици разни.
Чувства и хора разнообразни,
всеки живее, всеки копнее,
всеки иска миг любов да го огрее.
Няма спасени от тази игра,
тя е един дълъг миг самота,
всеки я търси, всеки се взира,
всеки иска истината никога да не прозира.
Няма спасение от тази съдба,
или раняваш във тази игра, или тя ти върти номера.
Чувство блажено, чувство прекрасни,
чувство толкова ужасно.
Само за миг иска душата да бъде в прегръдките на тишината.
Но любовта е болка ужасна, но е и толкова прекрасна.
Нека сърцето да реши което е най-доброто за момче.
Ех, сърцето, ех, сърцето, де да можеше
да каже на момчето, че това е,
което то иска със сърцето.
Но уви, момчето падна от небето и махна си само сърцето.
Защото болката ужасна, макар и толкова прекрасна
ранява ти душата и те кара да търсиш пак мъглата,
там, където е самотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Заразно Зло Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...